Кройф пише: „Той ме откри на улицата до стадиона, видя ме там, когато бях на 10 години. Каза ми – трябва да играеш за Аякс.“ Ван дер Веен разказва: „Не е така. Кройф не е имал нужда някой да го открие. Просто трябваше да го насочим към игрището, той бе пратен от Бог с неговия талант.“ Историята обаче разобличава Яни в скромност. Великият Йохан никога не е спирал да му се възхищава, като повтаря думите си за него във всяка своя книга. И винаги те са пълни с респект и признателност. Ван дер Веен гледа дни наред от прозореца на кабинета си до стадион „Де Меер“ как на улицата отпред едно слабичко момче се бори с далеч по-големи от него и винаги им измъква топката.
