Кучетата си лаят, керванът си върви: Левски вече 10 години печели калъфки, а в клуба още не знаят боли ли ги, сърби ли ги*

2813
Левски на ръба

Ей така, в шеги и закачки, догодина по това време ще станат 10 години, откакто Левски колекционира втори и трети места, или, както е популярно на футболен жаргон – печели калъфки. В сряда вечерта „сините“ прибраха поредната пред над 30 хиляди зрители. Споменавам бройката на публиката, защото е изключително важно да се отбележи, че все пак има начин феновете на Левски да бъдат върнати на стадиона. Което всъщност е най-важната цел на клуба. Вярно, епизодично, но все пак се случва. Най-тъпото ще е, ако се стигне до момент, в който дори на финали за купа или шампионски мачове се отбележи спад на посещаемостта. Та така, дали с много или с малко публика, Левски пак е капо. Друго обаче е интересно. Дали с много, дали с малко, дали без пари, или със загробващи заеми, „сините“ пак нямат нито подреден клуб, нито стабилен отбор.Кой каквото си надроби, това ще сърба: Ето статистиката, която никой в Левски не иска да виждаПомни ли някой кога за последно футболистите на Левски вдигнаха трофей над главата си? Това се случи…May 11 2018bgsport.net

Да, тук някъде вече сигурно сте готови да преминете на другата страница, защото ви се струва, че тези изводи щяха да бъдат хвърлени в коша, ако Гошо Петков не бе събрал целия късмет на света на своя страна в продължение на 150 минути на финала за купата. И сега всичко на „Герена“ щеше да е в цветя и „сини“ рози и всички щяха да пляскат с ръце и да се прегръщат. Топката обаче бе урочасана и чудото се случи. И всичко това не заради – хайде нека да издребнеем малко, липсата на късмет. Окей, „сините“ наистина създадоха толкова голови положения пред вратата на Славия, колкото не бяха създали за цяла пролет в останалите мачове досега. Но както обичат да казват някои треньори, не всичко опира до шанса, става дума и за липса на качества и умения при завършващия удар. В съблекалнята на Левски няма нито един футболист, който е с визитка на вкарвач. Буш има нещо като потенциал, но той не е дори половин, а е четвърт голаджия.

Станислав Костов и той, а Ривалдиньо на този етап е син на баща си. Обертан – цяло чудо е, когато все пак реши да стреля към вратата. Излиза сам срещу Гошо Петков, страх го е да шутира, финтира го, пак го е страх да шутира, макар и от малък ъгъл, и я дава успоредно на голлинията, където няма негов съотборник. На това му се вика отърваване от топката. Ами няма как да стане! Големите мачове се решават от големи майстори.
Кой ги подбира тези ялови футболисти, е въпросът – не им ли се гледат визитките. Или поне някой скаут, опа – той е само един, да намери вкарвач, подобен на Каранга. Конкуренцията има голаджии, в Лудогорец дори са повечко, а само Левски не може и не може да намери. И лошото е, че към този момент едва ли има набелязани играчи. Хората вече представят нови попълнения, а „сините“ още не знаят боли ли ги, сърби ли ги. Или ще чакат да видят дали през лятото ще им се наложи да играят на международната сцена.

Унижение е да се надяваш някой да се смили над теб и да играе с резервите. Унижение е втори поред сезон да играеш бараж за европейска квота. Е, добре де, това ли е мечтата – нови два мача с нещо като Сутиеска? Малко преди края на сезона това е на дневен ред. Да спасим шансовете за място в Лига Европа. А всичко е зле, когато завърши зле. Непечеленето на трофеи вече трудно ядосва част от запалянковците. Песимистите се чудят на оптимистите какво толкова им харесва и как така непрекъснато намират нещо интересно в този Левски и като клуб, и като отбор. Критериите са изключително занижени и мълчанието на голяма част от публиката е сериозен проблем. От трибуните се вика „оставка“ вече явно само по заповед. Съществува някаква вяра в някакво светло бъдеще, но няма реални аргументи за подобен оптимизъм. Лига Европа каква цел може да бъде всъщност?

Като няма отбор за групи, значи всичко е зле и подобна самоцел е спорна. Да играем в евротурнирите просто да кажем, че сме участвали. Може би следващата стъпка надолу е да махнем с ръце, ако Левски изобщо не отиде на бараж. Берое е с държавна подкрепа, ние играем честно – готови оправдания винаги има. Вярно, в сравнение с миналата година по това време Левски е по-добре като треньор, като отбор и като финанси. Като клуб, не е ясно. От „Герена“ щяха да са прозрачни, но към днешна дата народът, на който е Отборът на народа, не знае какви дългове има Левски, как са разсрочени, как се формира бюджетът… Най-хубавото за Левски е, че на стадиона имаше много деца. Отсега да си знаят малките, че щом са избрали синия цвят, няма да им е лесно, и не за последен път си тръгват от стадиона с посърнали физиономии, и не за първи път ще питат родителите си – ама защо паднахме.

Важно за тях е скоро да преживеят и моменти, когато ще крещят от кеф на стадиона. Така е то – животът е радост и тъга. А във футбола има победители, има и победени. Важно е да има подкрепа във всякакви моменти. Важно за малките, които бяха за първи път на стадиона, е да разберат, че веднъж и завинаги вече са си избрали отбор. И този отбор невинаги ще бъде победител, а провалите са част от играта. Относно евентуални клетви на Емил Велев и Гошо Петков. Ами може и да има нещо. Не е година, не е две. С пари, без пари, с козирка, без козирка, с треньор, без треньор, със силни играчи, със слаби играчи, с много и с малко публика, за една стотна, или за часове и дни, за един автогол или една греда – Левски не може и не може да спечели трофей и това си е.Най-после малко радост и в „синия“ лагер: Пристигна страхотна новина за твърд титуляр на ЛевскиЗащитникът на Левски Холмар Ейолфсон ще играе на световното първенство. 27-годишният бранител на „си…May 11 2018bgsport.net

*Желю СТАНКОВ
Източник: temasport.com

Коментари