Красимир Балъков даде интервю за БЛИЦ СПОРТ. В него не говорихме толкова много за футбола, а за други неща. Вижте нестандартния разговор, който проведохме с един от най-легендарните ни футболисти за всички времена.
– Г-н Балъков, получихте покана за благотворителния мач, организиран от Димитър Бербатов и Луиш Фиго на 14 юни в София.
– За мен е чест и удоволствие да участвам в предстоящия мач. Аплодирам от все сърце идеята. Такива каузи в България не са практика, но аз вярвам, че те тепърва ще придобиват популярност. Двубоят е пример, че сме част от Европа. Надявам се стадионът да се напълни и да има великолепна атмосфера по подобие на тази, която бе преди година на 50-годишния юбилей на моя много добър приятел Христо Стоичков. Ще играя с удоволствие, за да забавлявам себе си и най-вече феновете, които ще бъдат на трибуните.
– Истинските приятели съществуват ли и колко са на брой във вашия живот?
– Те съществуват, но са малко на брой. Всеки трябва да ги избира спрямо себе си. Моите са тези, които са били и са лоялни, коректни и честни. Ако трябва да бъда откровен, перфектният приятел от приказките и книгите го няма. Приятелството е нещо много лично, нещо много свещено.
– А предателите. Кога сте се чувствали най-много предаден и от кого?
– Думата „предател” е много груба за мен… Аз бих определил подобни хора като такива, които не отговарят на моите виждания за живота, на моя мироглед. За съжаление съществуват такива хора и то не малко, но аз ги игнорирам и задрасквам от своя живот.
– Често участвате в благотворителни дейности. Имали обаче случаи, когато сте помагали на хора, без да афиширате публичност?
– Моята публичност в социалната дейност е ясна и точна. Аз съм посланик на „Добра воля на SOS детски селища в България” повече от 20 години. Иначе, когато съм имал възможност, съм го правил. Правил съм го от сърце, без да е нужно тази ми дейност да има показност. Човек не е слънце да огрее навсякъде, но когато има възможност, трябва да помага.
– Разкажете нещо повече за сина ви Красимир и дъщеря ви Глория. Къде са и с какво се занимават в момента?
– По принцип не обичам да коментирам личния си живот… Те са в Германия и всеки от тях е тръгнал по своя път. Синът ми, който е роден през 1995 година, се занимава сериозно с тенис. Дъщеря ми, която е с пет години по-голяма, има сериозен приятел. Заедно имат съвместен бизнес. Отделно тя работи в очна клиника.
– А племенникът ви Антоний тръгна по футболната пътека?
– Да. В нашето семейство брат ми е този, които прокара тази футболна пътека. Племенникът ми е едно великолепно младо, можещо и коректно момче. Жалко, че нямаше шанса да скочи по-високо във футбола. Но понякога царската корона тежи много. Ако си дете или роднина на някого, който е изградил име във футбола, трябва да даваш много от себе си. Той го прави, но както вече споменах, късметът не му помогна. Въпреки това за мен Антоний е качествен футболист. Радвам се, че той и децата ми вървят по правилния път.
– Още ли колекционирате картини? Колко са вече на брой и как се запалихте по това хоби?
– Моята страст започна от студентските години, когато в университета във Велико Търново учих специалност „история и география”. Тогава се запознах с моята бивша съпруга, която също беше студентка. Благодарение на нея се запалих по картините. В последно време нямам време за това ми хоби, защото често съм в чужбина. Иначе бройката на произведенията, които притежавам, не е никак малка – над 250. 80% от картините са на български художници, имам и на американски, португалски, както и на творци от други националности. Аз обичам да говоря с тях, за да усетя начина, по който са нарисували картината. Защото, когато художникът рисува, той чувства, той дава цялото си сърце, енергия и най-вече въображение, за да подготви и да реализира своя продукт.
– Как се захласнахте по голфа и дали и там сте такъв магьосник, какъвто бяхте на футболния терен?
– О, не, не. Далече съм от истината! Аз обаче играя за удоволствие. Тръпката е невероятна, трябва да я изпиташ. Тези, които имат възможност, да се занимават с голф, нека не се колебаят. Нека опитат. Голфът освобождава, зарежда те с енергия и най-важното – възрастта е без значение.Поредно признание за големия Краси Балъков! Вижте как от Спортинг показаха уважението си към футболния магьосникСпортинг (Лисабон) за пореден път демонстрира огромното си уважение към една от легендите на българс…May 4 2017bgsport.net
– Стоичков също е фен на голфа. Имало ли е двубои помежду ви и кой е по-добрият?
– Да, играли сме, разбира се. Сега през юни, като се върне за мача на Бербатов, се разбрахме отново да се видим на игрището за голф и да премерим сили. Между нас винаги стават интересни двубои. Знаете ли какво заяви Ицо преди време. Каза следното: „Ние с Краси сме най-добрите футболисти-голфъри в света!” (смее се).
– Вие сте легенда на Щутгарт, където е седалището на Мерцедес. Колко коли от прочутата марка сте сменили?
– О, братко мой, не съм ги броил! Със сигурност са над 20. Като бях футболист на Щутгарт, всяка година получавахме по една нова кола. Но това не е важно. Важното е, че съм се возил и продължавал да се возя в един от най-качествените и комфортни автомобили, които съм карал, защото съм карал и други. Оставам си фен на Мерцедес. С прекрасни чувства към марката, която ненапразно е №1 в света години наред.
– Ще ви върна малко назад във времето. Вярно ли е, че едно време сериозен интерес към вас е имало и от страна на Левски?
– Приятелю. Аз съм цесекар, откакто се помня. Душата ми е винаги е била червена. Това е отговорът ми (смее се).
– А Барселона?
– Да, от Барса имаше реална оферта, когато играех в Спортинг (Лисабон). Борбата беше между мен и Хаджи. Ние бяхме идентични футболисти с румънската легенда. Всичко беше на везните до последния момент. Накрая шефовете на Барселона избраха Хаджи, най-вече заради трансферната сума. Просто от Спортинг поискаха повече пари за мен и така се размина вероятността със Стоичков да бъдем съотборници на „Камп Ноу”.
– При престоя ви в Черноморец като треньор някои „доброжелатели” ви обвиниха, че вие и екипът ви, заедно с Фреди Бобич, сте източили парите на Митко Събев, без да постигнете нищо. Какво ще им отговорите?
– Ами това са хора, за които ме питахте в третия ви въпрос. Те не познават правилата на футболния бизнес. Такива, както вече казах, ги задрасквам от раз. Истината е, че ако ние бяхме останали и имахме финансовата подкрепа на Събев, която беше в началото, в момента щяхме да бъдем повече от това, което е Лудогорец. Проектът стартира в края на 2008 година и бе уникален и невиждан за България. Разполагахме и с втори отбор – Поморие, където треньор беше Петър Хубчев. Там играеха млади и изключително перспективни футболисти, които през 2010 година достигнаха до финала за Купата на България и за малко да го спечелят срещу Берое. Те бяха в нашата концепция. Те трябваше да влязат после в първия отбор. Ние мислехме мащабно и далновидно. Но впоследствие нещата не се развиха, не по наша вина. А днес Черноморец щеше да е това, което е Лудогорец на Домусчиев и това, което Гриша Ганчев прави и ще направи в ЦСКА. Въпросните „доброжелатели” изкараха нас виновни. Даже един от тях написа книга, в която обвини мен и Бобич. Бобич, който е доказан професионалист, вършещ си винаги перфектно работата. Където е бил, все е успявал. В момента го прави и в Айнтрахт (Франкфурт) като спортен директор.
– Май никога не са ви задавали този въпрос – коя е за вас тройката на най-добрите футболисти в света?
– Бобич-Елбер-Балъков! Синхрон, който рядко се получава. Колко години сме играли и колко гола сме вкарали. Това е една доказана в историята тройка. Вижте, не само трима, много са най-добрите футболисти за мен. Христо Стоичков от българите задължително влиза в моята класацията. Диего Марадона пък е най-невероятният футболист, който съм гледал. Симпатизирам на импровизацията, на нестандартните играчи. Такъв беше Ромарио. От новата ера е ясно кои са – Меси и Роналдо. Най-важното качество за един футболист обаче е постоянството. То прави разликата от другите. Постоянен ли си и имаш нужните качества, значи си голям футболист. Примерът, който ще дам е Стоичков.
– Един химеричен въпрос: Ако получите за три дни цялата власт в световния футбол, какви три промени ще направите?
– Първото нещо – ще се опитам да вкарам не само в напредналите държави, но и навсякъде по света, най-новите технологии. Имам предвид видеонаблюденията и повторенията. Така нареченото „ястребово око”. Този път технология ще намали драстично съмненията за корупция във футбола.
Второто нещо – да се даде по-голяма власт на треньорската професия. Бих вкарал правило, което да гласи следното: когато се подпише договор с треньор, той да не може да бъде сменян минимум една година. Наставникът трябва да разполага с достатъчно време, за да реализира плановете и целите си – селекция, трансфери, подготовка. Необходимо е да бъде педагог и психолог – да овладее съблекалнята, да въведе ред и дисциплина. Няма как той да поеме тима и отборът да започне да функционира пълноценно веднага. Трябва време, а за съжаление такова не се дава на доста треньори не само у нас, но и на някои места в чужбина. Третото нещо – няма да разреша на нито един отбор, който няма добър терен, да участва в професионално първенство. Терените са основният елемент, върху който се гради футболният продукт.
– За финал ще ви попитам за предстоящия решителен мач на родния ви клуб Етър. „Виолетовите” приемат днес Царско село във важна битка за влизане в елита.
– Нека в последния домакински мач за сезона, всички които обичат футбола и града ни, да дойдат на стадиона! Нека го изпълним така, както в най-добрите шампионски времена на Етър! Нека подкрепим нашия отбор, който съвсем заслужено е на първо място в класирането. Аз ще бъда на стадиона!
Румен ИЛИЕВ
Източник blitz.bgЧестито, майсторе! Магьосникът Краси Балъков днес става на 51 (ВИДЕО)Футболният магьосник Красимир Балъков празнува рожден ден днес! Един от най-големите български талан…Mar 29 2017bgsport.net
